Сунитите и шиитите извършват единна молитва в петък в Багдад. (ALI AL-SAADI / AFP / Гети Имиджис) Двете основни секти в исляма изобщо не приличат на различните секти в християнството или в този смисъл в юдаизма. Сунитите мразят шиитите, а шиитите мразят сунитите!
Много сунитски мюсюлмани считат шиитските мюсюлмани за еретици, като хора, които отричат основните принципи на исляма. Шиитите виждат сунитите точно по същия начин. И още от средата на 7 век, всяка страна е учила и проповядвала, че другата страна греши и че те практикуват корумпирана форма на исляма. Именно защото другата страна практикува корумпиран ислям, истинските последователи (която и да е страна) вярват, че тяхното задължение е да учат за отричането и унищожаването на другата.
Всичко започва със смъртта на Мохамед през 632 година.
Мохамед не успя да обяви наследник. Това решение доведе до разделение между последователите му. Сунитите вярвали, че най-добрият наследник трябва да излезе сред учениците на Мохамед. Шиитите вярвали, че мандатът на Мохамед трябва да се предава чрез семейството.
На брой сунитите са по-голямата секта, съставляваща около 85 процента от мюсюлманите. Шиитите съставят останалите 15 процента. (Има и други, по-малки секти, но броят им в световен мащаб е по-малък от тези две групи.)
Най-голямата държава с шиитско мнозинство е Иран. И докато Бахрейн има шиитско мнозинство, той се управлява от сунити. Ирак има мнозинство от шиитите, около 60 процента.
И тогава, от време на време, се появяват сунитски или шиитски лидери и обявяват намерението си да обединят фракциите, за да се изправят срещу общ враг. Височината винаги звучи добре, но почти винаги пада равномерно. Общият враг, за когото най-често говорят, е Западът - по-конкретно Израел и САЩ.
Ако тези две мюсюлмански секти трябваше да спрат конфликта си, Близкият изток би бил различно място. Не спокойно място, а място с различно фокусиран конфликт. Например, голяма част от напрежението в Сирия е шиитско спрямо сунитско. Конфликтът в Йемен е шиитски срещу сунитския. А борбата за власт, ангажираща Иран и Саудитска Арабия, разбира се, е шиитска срещу сунитската.
И все пак, въпреки конфликта, всеки петък през последните няколко седмици шиити и сунити в иракските градове се събират на големи площади в цялата страна. Десетки хиляди, понякога дори стотици хиляди, те се събраха обединени, като един глас, в знак на протест срещу настоящата ситуация на разделение. Лозунгите, които те извикват, и плакатите, които издигат, призовават Сектантството е мъртво и спрете да ни крадете в името на религията
Иракчани се събират на тълпи, на главните площади в Багдад и Басра, за да призоват своите политици да спрат да се карат и да се карат. Протестиращите искат услуги - искат образование, вода и електричество. Години наред техните политици казват на гражданите на Ирак, че проблемът в управлението е религиозният сектантство, че е шиит срещу сунитите, а сега младите хора в Ирак казват, че повече не го купуват.
Младите сунити рамо до рамо с млади шиити излизат публично да кажат достатъчно. Те искат отчетност. По-важното е, че те искат да знаят защо ИДИЛ успя да завладее огромни части от Ирак. В днешния свят, ако нещо ще обедини сунитите и шиитите - това ще бъде ИДИЛ.
Казано накратко, освен Запада, в момента единственото нещо, което шиитите мразят повече от сунитите, а сунитите мразят повече от шиитите, е ИДИЛ.
Движението започна в Ирак, където хората искат единство между конвенционалните мюсюлмани, за да се борят и да освободят Ирак от екстремисткия ИД. Шиитските милиции действат под чадъра, наречен 'Народни мобилизационни единици', докато сунитските племена са много по-свободни в своята битка и са по-независими срещу ИДИЛ и племе по племе. В крайна сметка, чрез единство на силите, те може просто да успеят и да обърнат страната си.
Но това е далечен удар. ISIS успешно изпраща студени тръпки и страх в сърцата на иракчаните. Страхът от бруталността на ИДИЛ е навсякъде. Докато събирането на градските площади като начин на протест дава сила, страхът от обезглавяване от страна на ИДИЛ все още е, разбираемо, основен стимул за организиране, борба и съпротива. Когато 800 членове на ИДИЛ влязоха в Мосул през юни миналата година, 55 000 иракски полицаи и войници избягаха. Град с два милиона души се срина в ръцете на 800 членове на ИДИЛ.
И така, докато шиитско-сунитското единство е единственият реален шанс за успех в борбата с ИДИЛ, предвид древната им омраза един към друг, съчетано със сплашване от ИДИЛ, не виждам мюсюлманско единство в нашето непосредствено бъдеще. Не мисля, че мюсюлманите в региона имат смелост да правят това, което е необходимо.
