Другата, преведена от по-малко известния Андрю Бромфийлд, ще бъде публикувана от Ecco през септември; предлага се на пазара като оригиналната версия на класиката на Толстой, която никога не е била виждана в тази страна. Това издание идва със снимки - илюстрации, поръчани от самия Толстой - и е с около четиристотин страници по-кратко от това на Knopf.
Двете книги трябва да пристигнат в магазините с интервал от около месец и в голямата традиция на руската конфронтация Ecco и Knopf са готови за дуел.
Нопф имапредприе агресивно усилие да дискредитираИзданието на Ecco, с аргумента, че изобщо не е оригинална версия, а измислено погрешно представяне, което нарушава работата на Толстой и подвежда читателите. Г-жа Уолтър каза пред Publisher's Weekly миналия месец, че Ecco е направил сериозна грешка, докато г-н Pevear е написал отворено писмо до журналистите по нейно нареждане, в което осъжда филистимското отношение на Ecco към Толстой като художник и предупреждава читателите да не си падат по техните търговско представяне.
В интервю в понеделник вицепрезидентът и издател на Ecco Даниел Халперн каза, че единствената му цел е да предложи на феновете и учените на Толтой потенциално просветляващ текст, като същевременно дава възможност на нови, по-небрежни читатели да прочетат Война и мир без да се налага да разглеждаме всички философски отклонения на Толстой.
Ecco беше издал два добре приети превода, когато започнаха с Толстой - един от тях Смърт във Венеция, другият Дон Кихот —И господин Халперн искаше да продължи сериала. Затова беше решено следващият проект на Ecco да бъде Война и мир , а служителите на Ecco тръгнаха да търсят преводач.
Първоначално, както г-н Halpern разказва, те искаха г-н Pevear и г-жа Volokhonsky, прославеното дуо съпруг и съпруга, чийто профил наскоро се поду, когато Опра Уинфри избра техния превод на Анна Каренина за нейния клуб за книги. Според г-н Халперн той е бил близо до финализиране на сделка с двойката, когато те са се променили и е решил вместо това да остане с Нопф. (Запитана за флирта на Pevear и Volokhonsky с Ecco, г-жа Walther потисна смях и прегледа впечатляващия списък с руски класики, които двойката вече беше превела за Knopf, когато започнаха Война и мир ).
С това комитетът за издирване в Ecco се събра отново и в крайна сметка се спря на г-н Бромфийлд, който беше превел куп съвременни руски писатели, сред които Борис Акунин и Виктор Пелевин. Оказа се, че г-н Бромфийлд вече работи по него за британски отпечатък от HarperCollins, наречен Четвърто имение.
Той обаче не работеше по добре известната версия на романа, а по ранен проект, за пръв път предоставен на руската публика през 2000 г. от филолог, превърнал се в издател на име Игор Захаров. Заинтригуван, г-н Halpern бързо уреди Ecco да издаде книгата в Съединените щати.
Тази версия на книгата се основава на три сериализирани глави на Толстой, публикувани в руско списание през 1865 и 1866 г. Според бележка в предната част на изданието Ecco - и въведението на Николай Толстой, който е неясно свързан с автора - Толстой е използвал тези глави като основа за проект, който е завършил през декември 1866 г. В този момент се казва, че той е написал „Краят“ на последната страница на ръкописа, но скоро след това, като се е сетил, е напуснал Москва за провинциалното си имение. , и в продължение на три години направи обширни ревизии, които ще доведат до публикуването на пълната творба, общо шест тома, през 1869 г. Тази версия, в по-голямата си част, послужи като основа за широко използвания английски превод от Луиз и Елмър Мод, публикуван през 20-те години.
Г-н Захаров, руският издател, беше понесъл доста побой от критиците, когато издаваше това издание на Война и мир в Москва. Текстът на книгата, общ около 700 страници, е адаптиран от академична монография, съставена в продължение на 50 старателни години от руски учен Толстой и публикувана през 1983 г. Широката общественост до голяма степен не е знаела за този първи проект, докато г-н Захаров реши да го почисти - тоест да премахне всички тромави бележки под линия, скоби и варианти, които редакторът му с любов беше вмъкнал в полза на академичните среди - и да го преопакова за търговия.
Аз съм популяризатор, каза г-н Захаров в интервю, говорейки на наблюдателя на руски от Берлин. Виждам нещо интересно и започвам да размахвам ръце и да викам ‘хей, хей, всички елате тук! Имам нещо тук! Може би и на вас ще ви хареса! '
Г-н Захаров прекара един месец в редактиране на монографията на Зайденшнур и отпечата 5000 копия от нея, когато приключи. На гърба той включи вълнуващо редакторско изявление, в което декларира, че неговата версия на Война и мир беше по-добър, по-кратък и преди всичко по-автентичен от този, с който хората бяха свикнали.
Два пъти по-кратък, четири пъти по-интересен, обеща той. Повече мир, по-малко война. Почти никакви философски отклонения или неразбираем френски. Щастлив край: принц Андрей и Петя Ростов остават живи.
Не след дълго г-н Захаров беше в центъра на огромна вълна от протести, възражения и ярост от най-дивата разновидност. Той дори участва в публичен процес на книгата, показан по националната телевизия, по време на който отправя критики от различни учени на Толстой (г-н Захаров си спомня, един човек каза: „Игор, как можеш? Ти си в Русия! от маслото казва реално, тогава всички знаят, че определено е маргарин! 'Не бях мислил за това.)
Г-н Захаров беше обиден от реакцията: „По дяволите всички!“, Казах им, нека ги прочетат в чужбина - там има нормални хора, които всъщност Прочети книги.'
С помощта на своя литературен агент (който също представлява Михаил Горбачов), г-н Захаров оттогава се сдоби с него Война и мир преведени на четиринадесет езика. Г-н Захаров каза, че виждането на английския превод, който се появи във Великобритания миналия април, го накара да се почувства като Наполеон.
Г-н Халперн и служителите му в Ecco умишлено се дистанцираха от г-н Захаров, избягвайки неговата реторика, докато се готвят да издадат книгата; в резултат на това, според г-н Халперн, отровата, идваща от Knopf, е погрешно поставена.
Всички неща в писмото на [Pevear’s], заглавията, които той цитира там, решихме да не ги използваме, каза г-н Халперн.
Всъщност прессъобщението Ecco, публикувано преди публикуването на книгата, цитира забележително забележките на г-н Захаров, но ги квалифицира, като казва, че е прекалил. (Г-н Захаров каза, че не обвинява американските редактори, че са се отказали от продажбите му: Понякога занижаването е по-добре, отколкото да избягаш и да си биеш гърдите.)
И все пак, г-н Halpern каза, Ecco не твърди, че тяхната книга ще замени каноничната версия. Всъщност, каза той, г-н Бромфийлд е на път да започне работа по превод на действителната Война и мир - тоест дългият, който всички познават - и по всяка вероятност Ecco ще го публикува, когато приключи.
Объркващо е, докато просто не седнете и прочетете увода към нашата книга, каза г-н Халперн, което очевидно не беше направил LuAnn.
Междувременно учените на Толстой изглеждат недоверчиви към оригиналната версия на Ecco, като посочват, че работата на Толстой по книгата е твърде разпръсната, за да има авторитетно първа версия.
Това със сигурност не е дуел, каза Дона Орвин, която преди е редактирала списанието Tolstoy Studies от Университета в Торонто, тъй като версията на Bromfield на Война и мир наистина е измама. Това е ранна версия на Война и мир , това със сигурност е вярно, но не е така Война и мир.
И все пак повечето академици, с които се свързаха за тази история, бяха уморено незаинтересовани от противоречията, избухнали около двата превода.
Това е чисто търговска глупост, каза славистът от Станфорд Грегъри Фрейдин. Не мисля, че заслужава вниманието на никого. Става въпрос за коя кола получава най-добрия пробег на бензин, такива неща. Както и да е, това е страхотна книга.
