Всяко куче се подиграваше като безнадеждно неразхладено за едно десетилетие денят си някъде по линията. Погледнете субектите, които са разцъфнали под светлината на неотдавнашната преоценка. Дискотека? Готино. The Bee Gees? Готино. Бърт Бахарах? Готино. Целувка? Готино. Fleetwood Mac? Готино. Подобна закъсняла иконография неизменно е предназначена по ирония на съдбата, но има за резултат да даде втори живот на първоначално пренебрегвани художници, било защото кариерата им е била прокълната от вграденото остаряване, или защото техният успех на насищане ги е възприел като безгръбначни слуги на необятна, невидима , консенсус без вкус.
Така че нека скочим напред 15 години до време, когато Селин Дион се смята за готина. Вероятно ще отнеме до 2012 г., докато обществото е напреднало до точката, в която публичното изразяване на признателност за г-жа Дион не се счита за сложен пример. В тази атмосфера на толерантност феновете на Селин Дион ще могат да обсъдят колосалната си белодробна сила и как тя опровергава нейната птичи рамка. Те ще вдигнат чаши в наздравица за упоритостта, която видя, че френско-канадското канарче не само фонетично владее английски език, но и ще укроти неуправляемата фриз, с която се бори по време на мандата си като Québécois LeAnn Rimes. Те ще отдадат почит на нейната непоклатима квадратност, отбелязвайки, че докато подобни на Джанет Джаксън, Мадона и Марая Кери правят усилени опити да запазят своята музика съвременна, а текстовете им изповедални и либидни, г-жа Дион остава незасегната от времето или тенденцията. Ще заключат, че нейната ниша е висока драма; получила жалбиво триминутно деклариране на душевна болка, тя беше в състояние да представи извисяващо се, ефектно изпълнение. В крайна сметка те ще решат, тя беше най-нелепата дива. След това ще се появи споменаването на албума й от 1997 г. „Да поговорим за любовта“ (550 Music / Epic) и те ще замлъкнат. Защото дори в онова митично бъдеще, когато Селин Дион се смята за готина, Let’s Talk About Love ще се смята за нейния най-малко готин албум.
За нетренираното ухо този рекорд е точно толкова чувал на сука, колкото и предишното й излизане, Falling Into You. Но казвам No. Falling Into You отразява направеното в небето сътрудничество на г-жа Дион с Джим Стайнман, катаклизма „Всичко ми се връща сега“. В него участва един от най-смъртоносните измислици на наемната наемна жена Даян Уорън, защото ме обичаш. В него беше представено предаването на г-жа Дион с отчаяние на Eric Carmen’s All By Myself. Дори щеше да има някои песни, продуцирани от Фил Спектор, с изключение на това, че странстващият гений искаше да държи г-жа Дион заключена във вокалната кабина за шест месеца. Дори в лудостта си обаче, г-н Спектор се оказа наясно с факта, че Селин Дион функционира най-добре като окото на бурята.
Разбира се, няма сътрудничество на Phil Spector в „Нека поговорим за любовта“. Няма песни на Даян Уорън, а присъствието на Джим Стайнман е ограничено до оскъден кредит за допълнителна продукция. На тяхно място тежки приятели бяха принудени да изпълнят задълженията си по албум, създаден да затвърди представата за г-жа Дион за по-малко певица и повече за международен паметник.
Целият проект е, по моя преценка, несмекчено бедствие. Той стартира по почитан от времето начин с бомбастична балада за властта „Причината“, написана в съавторство от Карол Кинг и продуцирана от сър Джордж Мартин. По този начин веднага откриваме присъщата неправилност на този запис. Карол Кинг не е написал запомняща се песен от много години и-здравей? -Не наскоро Джордж Мартин не обяви, че се отказва от продуцентската ракета, защото изслушването му върви? Последното страдание вероятно е причинено от мълчалива молитва, произнесена по време на записа на „Причината“ да бъде оглушен.
Екипът на г-жа Дион с Bee Gees също се обезсърчава. Един от досега неизменните закони на науката е, че ако сложите братята Гиб с певица, резултатите ще бъдат сензационни. Историята е пълна с примери: Обичай ме от Ивон Елиман; Нищо няма да ме предпази от вас от Тери Де Сарио; Емоция от Саманта Санг; и Heartbreaker от Dionne Warwick. Безсмъртието принадлежи на съвсем различен списък. Натовареният с цимент дирж, ужасен, от предстоящата сценична музикална адаптация на Saturday Night Fever - побеждава както г-жа Дион, така и Гибс. Отклоняването от драматизма доказва, както винаги, крещяща грешка за този най-твърд и неспонтанен изпълнител. Тя е падала по лице и преди, когато се опитва да бъде едно цяло с ритъма, но Селин Дион никога не се е унижавала толкова всеобхватно, както го прави, когато го смачква в стил танцова зала на „Отнасяй се към нея като дама“. Както Джордж Костанца от Зайнфелд отбеляза в подобна ситуация, Сладък фантазионен Мойсей!
Основният елемент на „Да поговорим за любовта“ е „Кажи му“, дует с Барбра Стрейзънд. Последният път, когато г-жа Стрейзанд направи запис с друга изпълнителка, беше в „Достатъчно е достатъчно“ с Дона Самър. По време на записа г-жа Самър е била толкова сплашена, че се е опитала да надмине партньора си, като е държала бележка толкова дълго, че я е припаднала. Всеки, който е станал свидетел, през пукнатините на пръстите си, на видеото към Tell Him, в което г-жа Дион се свързва с г-жа Стрейзанд като новородено сърне, притискащо се срещу майка си, ще усети, че това не е дива лице в лице. Двамата певци си дават място за емоции, сдържайки се до финалните припеви, преди да се превърнат в нещо подобно на двойка пияници, които се борят над микрофона в караоке вечерта.
Но това не е нищо в сравнение с другото масово гостуване на албума. Лучано Павароти е пял с Брайън Адамс, Елтън Джон и Боно. Но Селин Дион има нещо, което липсваше на предишните му поп партньори. Тя се чува. Това се оказва отвратителна грешка, предвид калибъра на песента, която те са избрали да споделят. Мразя те, тогава те обичам, преименуван римейк на стара песен на Шърли Беси, Никога никога не, е тракаща лагерна пародия, по време на която големият мъж и малкото врабче се отдават на някакви задържани сексуални престрелки. Всички развързани октави в света не успяват да премахнат мисловния образ на най-неизпълнимия куплинг след Биги Смолс и Лил Ким.
Частичка изкупление се намира в проходимата версия на Leo Sayer’s When I Need You и едно весело парче от клубния поп, Just a Little bit of Love. Но единственият момент, който наближава Vintage Dion, е смазващата балада My Heart Will Go On. И накрая, всички компоненти са на мястото си: богато украсената композиция, преувеличената оркестрация, гръмотевичните барабани и хорът, достатъчно истеричен, за да позволят на г-жа Дион да премине през нивото на Валкирия. Песента се оказва заключителната тема от „Титаник“ на Джеймс Камерън. Подходящо, защото дори за мажоретките на Селин Дион през 2012 г., Нека поговорим за любовта ще слезе като този злощастен съд.
