Фейсбук подтикна към насилие срещу народа рохингия в Мианмар, което доведе до геноцид, според доклад, публикуван днес (29 септември) от Amnesty International, правозащитна организация. По-конкретно, в доклада се твърди, че Мета, собственикът на Facebook, се е облагодетелствал финансово от примамка за щракане, фалшиви новини и платени публикации, които прокарват разкази срещу рохингите, като същевременно пренебрегва рисковете от това. И „Meta продължава да игнорира подобни рискове до ден днешен в безмилостното преследване на печалба“, се казва в доклада.
Докладът на Amnesty International призовава Мета да плати репарации на рохингите, предимно мюсюлманска група в будистко мнозинство Мианмар, под формата на компенсация, финансиране за образование и рехабилитация, обществено признание и промяна на рекламните и алгоритъм практики. Идеята компаниите за социални медии да предоставят обезщетения на групите, които вредят, е сравнително нова. Нито една социална медийна компания все още не е направила това публично и докато Meta може да има етична отговорност да плати обезщетения, може да няма законова.
Компанията допуснати през 2018 г. неговата платформа беше използвана за подбуждане към насилие и не направи достатъчно, за да предотврати това да се случи, но не пое отговорност за геноцида. „Meta е солидарна с международната общност и подкрепя усилията Tatmadaw (въоръжените сили на Мианмар) да бъдат държани отговорни за престъпленията си срещу народа рохингия“, каза Рафаел Франкел, директор на Meta за публична политика за развиващите се пазари, в изявление по имейл.
Миналата година обаче Мета отрече да финансира молба от бежански групи рохингия, искаща 1 милион долара за образование в бежанските лагери. В писмо, отхвърлящо искането за финансиране публикувано от бежанските групи, Миранда Сисонс, директор по човешките права на Facebook, каза, че компанията не се занимава с филантропия, но може да обсъди други програми, които Meta може да подкрепи.
Според доклада Meta е нарушила Ръководните принципи на ООН за правата на човека в бизнеса, които компанията казва, че се спазва . Насоките казват, че когато една компания причинява вреда, тя трябва осигурете средство за защита , което включва предприемане на стъпки, за да сте сигурни, че това няма да се случи отново. Стандартите са широко приети, но не са правно обвързващи.
Няма правен закон в САЩ, който да гласи, че компаниите за социални медии трябва да се справят с вредното съдържание, каза Чарлз Мъд, базиран в Чикаго адвокат, който е специализирал в интернет правото повече от 20 години. Но една компания също не може да причини вреда поради небрежност. „Това е като да изпратите продукт и да разберете, че има опасност от задавяне“, каза той. — Трябва да си го припомниш.
Отделно членовете на народа Рохингия са съдебен Мета. Групов иск беше заведен в Калифорния от анонимна Джейн Доу от името на рохингите през 2021 г. Доу търси 150 милиарда долара за небрежност и строга отговорност за продукта или отговорност за наранявания, дължащи се на дефектен продукт.
„Въпросът, че рохингите са насочени към Facebook, беше добре известен в компанията от години“, каза Франсис Хауген, бивша служителка на Facebook, превърнала се в информатор , в тъжбата.
Делото за небрежност срещу Мета
Мъд вижда валидно дело за небрежност срещу Мета. Основната защита на компанията обикновено е раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите, според който социалните медийни платформи не носят отговорност за съдържанието, публикувано в техните форуми. Но в делото се отбелязва, че раздел 230 може да противоречи на законите на Мианмар и ако съдът установи, че това е така, ще се прилагат законите на Мианмар.
Компаниите за социални медии имат задължение към общностите, на които вредят, каза Мъд. „Грешен бизнес модел е да се преструваш, че [вредата] не съществува, и още по-лошо е да я отричаш публично“, каза той.
Докато докладът на Amnesty International специално призовава Meta, компанията споделя подобни рекламни модели и алгоритми с други компании за социални медии. И докато всички те решат проблема, „ще видим още случаи и призиви за обезщетения“, каза Джо Уестби, заместник-директор в Amnesty Tech, секция на Amnesty International.
„Това е глобален проблем, свързан с бизнес модела на Facebook за задържане на хората в платформата вместо защита на човешките права“, каза той.
През 2017 г. повече от 700 000 хора рохингия бяха разселени и най-малко 6700 бяха убити. Някои доклади оценка това число да бъде по-близо до 25 000, като още десетки хиляди са жертви на насилие. В Мианмар са останали само около 200 000 рохинги и 2,4 милиона в света.
