Защо напоследък атеистите са толкова ядосани? Има поток от книги, популяризиращи системата против вярванията, а някои от тях дори попадат в списъка на най-продаваните в „Ню Йорк Таймс“. Папата непрекъснато информира света, че човечеството не може да излезе без надежда, надежда, основана на вяра, но малцина я слушат. Атеизмът не е ново развитие. Когато бях в колежа, важният застъпник на подобна гледна точка беше широко четен: немският философ Фредерих Ницше. А Фьодор Достоевски в шедьовъра си „Дихателите Карамазов“ попита какво се случва с морала, ако няма Бог. Тази на пръв поглед абстрактна заетост на Русия стана съвсем реална с възхода на атеистичния тоталитаризъм в Германия, комунистически Китай, болшевишка Русия и фашистка Италия.
Номиналният отговор на ужасните проблеми на ХХ век беше нещо като разреден хуманизъм, който третираше Бог като старчески стар чичо, държан в прашния таван на Западната цивилизация. Но хуманизмът всъщност не вдъхнови много хора във война или мир. Тогава през втората половина на този век Бог и религията просто бяха оставени настрана вместо секуларизма и потребителския серизъм в голяма част от Западна Европа. В Съединените щати, особено склонни към новородени движения, религията се завърна истински. Но не към либералния протестантизъм на Харви Кокс или епископ Спронг от Нюарк Ню Джърси хората се обърнаха на тълпи. новите поклонници в католицизма не се втурнаха към католицизма във Ватикан II. И в двата случая на християни хората се върнаха към старите религии на фундаментализма.
Това, което влошава обикновено тихите атеисти, е възкресението на консервативното християнство и възходът на мюсюлманския фундаментализъм. Почти сякаш атеистите инициират нови кръстоносни походи срещу религията, особено срещу онези хора, които страстно следват религиозен кодекс. Хората не се борят често и умират за светски хуманизъм и свобода ОТ религията.
Те искат не само да споделяме тяхната вяра, че няма Бог, няма душа, няма задгробен живот, но и да бъдем стоически щастливи от това. Те използват науката като съюзник, но се враждуват невероятно с учени (включително ръководителя на проекта за гном), които вярват в Бог. Те се утешават в писанията на философи, които твърдят, че философията не може да предостави никакви рационални основания за вяра и искат учените да обяснят естеството на езика или социалното лепило на организациите. Философите, вярвали в духовното от Сократ до наши дни, за тях са интересни лекари, подобни на културни артефакти, които са изучавали хуморите.
Миналото лято с жена ми отидохме с група от Масачузетс да посетим Варшава и Краков, Полша. Там спряхме при самата гледка на 20-тетивек нечовечност, нацисткият лагер на смъртта в Аушвиц. Входният път включваше порта от ковано желязо с думите на немски: „Работата ще ви направи свободни“ - нацистка ирония. Видяхме примитивните затворнически барикади и действителните пещи на смъртта. Там, между две от казармите, видяхме тъмна стена, съединяваща двете конструкции. До стената пазачите щяха да наредят затворниците и да ги убият, само един куршум на човек. Беше ужасна земя. Всички спряхме, говорихме, спряхме да се движим и спряхме да правим снимки, за да го запишем. Тогава отец Ричард Левандовски тихо събра групата и произнесе молитва за тяхната памет и за жертвите на нетърпимост навсякъде. Слушахме и се съгласихме. По някакъв начин в тези околности той бе успял да улови момент от свещеното на най-ужасните места, на няколко квадратни ярда окървавен прах и мрачна каменна стена. „Нека душите им почиват в мир“, заключи той.
По някакъв начин атеизмът, дори в най-логичните си предпоставки, не може да ни позволи да се справим със загадките на живота, представени от добро и в зло.
