‘След сватбата’ е посредствен римейк с доблестни изпълнения

Внимание: Този преглед съдържа спойлери

Стойността на чувствителната, балансирана актьорска игра за подобряване на посредствен филм никога не е била по-очевидна, отколкото в След сватбата , размишлен, макар и безсмислен римейк на датската мелодрама на Сюзън Биер от 2006 г. със същото име. Джулиана Мур и Мишел Уилямс са прекрасни книгоразделители в добре режисиран, но несръчно написан сюдър от съпруга на Мур, Барт Фройндлих.

ВИЖТЕ СЪЩО: Въображаемо и ужасно, „Имало едно време ... в Холивуд“ е типично за Тарантино

Духовно отдадената добродетел на име Изабел (Уилямс) е американска емигрантка, която посвещава живота си на управление на сиропиталище в бедните квартали на Калкута. Силно нуждаеща се от пари за легла, храна, лекарства и учебни пособия, тя внезапно е предизвикана от предложение от 2 милиона долара от богат, благотворителен медиен магнат на име Тереза ​​Йънг (Мур), при условие че пътува лично до Ню Йорк да го приеме.

Неохотна и раздразнена, но и отчаяна, Изабел отстъпва и отлита към града, който не е виждала от 20 години. Разположена в разкошен мезонет, който тя намира за смущаващо в сравнение с бедността в Индия, Изабел е нетърпелива да вземе парите и да избяга, но с оправданието, че иска да я опознае по-добре, Тереза ​​настоява да отложи обратния си полет до Индия достатъчно дълго, за да присъства луксозната сватба на Лонг Айлънд на дъщеря й Грейс (Аби Куин), докато тя решава за финансовото си дарение. Компрометирайки идеалите си дори по-дълго от предвиденото, Изабел отстъпва.

През непоносимия уикенд, който издържа, Изабел се разболява от парите, изхабени от ексцесиите на тази несериозна сватба, от омарите до ледените скулптури, които всички й напомнят защо изобщо е напуснала Америка. Още по-лошо е, че съпругът на Тереза ​​и бащата на булката се оказва художникът Оскар Карлсън (Били Крудъп), старият любовник Изабел, зарязан преди десетилетия. В сюжет, който изглежда измислен, булката се оказва биологичната дъщеря, която Изабел смяташе, че Оскар е предложил за осиновяване, когато го е оставила.

Филмът преминава към двойни разкази след сватбата - за булката, за която е казано, че истинската й майка е мъртва, и травмата на две жени, принудени да се приспособят една към друга въпреки различията си: Изабел, която е духовна, медитативна и отдадена на висш морален кодекс, за да спаси непривилегированите, и Тереза, богат предприемач, осъществен, материалистичен и самостоятелно ангажиран.

Погълната от тръните на домашна дилема, Изабел подозира, че Тереза ​​е знаела коя е, преди да я покани в Ню Йорк, и изпитва дълбоко чувство на предателство. Начинът на Тереза ​​да разреши кризата е да предложи на Изабел бизнес предложение, което гарантира финансова сигурност за бъдещето на сиропиталището, но когато истинската й мотивация се разкрие и Грейс се обръща към своята отдавна изгубена майка за утеха, решението на Изабел променя живота на всички обезпокоен. Второто приключение на филма въвежда трагедия и сълзи (пригответе се за погребение!) И се обръща След сватбата в сапунена опера, която никога не е доста убедителна.

Сюзън Хейуърд щеше да знае какво да прави с такъв смолист материал, а продуцентът Рос Хънтър можеше да го направи емоционално забавен. Като режисьор Барт Фройндлих знае как да рамкира сцена и да подобри визуалната красота с по-остър ръб, но писането му оставя пропуски в сюжета, които повдигат повече въпроси за логиката, отколкото той отговаря задоволително. Краят е мек и неразрешен, оставяйки зрителя да пита: За какво става въпрос, Алфи?

За щастие филмът е силно подобрен от доблестните изпълнения на всички участващи. Дори забележителният Crudup се издига над чувствата, въпреки че записаната му роля му дава безценно малко работа като човека в средата. Уилямс е топъл, интелигентен и съзерцателен, а Мур е свеж, жилав, крехък, красив и правдоподобен въпреки няколко хитриони, които нарушават тихия характер на филма като цяло. И двете звезди са очарователни както винаги във филм, който не е такъв.