Актьорът Дев Пател, докато присъства на премиерата „Човекът, който знаеше безкрайността“ през четвъртия ден от 12-ия годишен международен филмов фестивал в Дубай, проведен в Дубай, Обединени арабски емирства.(Снимка от Gareth Cattermole / Getty Images за DIFF) Човекът, който знаеше безкрайността е биографичен филм, базиран на живота на Шриниваса Рамануджан, преждевременния и аплодиран индийски математик-гений (1887 - 1920). Рамануджан е роден в бедно селско семейство в Индия и няма официално образование в колежа и въпреки това, чрез комбинация от дързост и арогантност, успява да бъде признат и назначен член на Кралското общество на Англия.
Амбициите на режисьора Мат Браун и екипажа му, които се заеха да правят този филм, са похвални. Казват ни, че усилията са отнели дванадесет дълги години и че всеки долар трябва да бъде опънат десетократно, за да се направи филмът. Съобщава се, че филмовият екип е отделил много усилия и време, за да представи най-достоверно ранния живот на Рамануджан в провинция Южна Индия, включително изобразяването на традиционните начини на жените от тамилския брамин от Южна Индия и начина, по който са носили саритата си.
Сриниваса Рамануджан, чудото по математика, което интуитивно измисли някои от най-изумителните числени загадки, объркващи най-образованите математици в света, е подходящ герой за уважение. Филмът на Рон Хауърд от 2002 г. на Джон Наш в Красив ум представи многобройните измерения на брилянтен математически ум с умения и търговски успех. Филмът на Мат Браун ни разказва искрена история за пресечения живот на Рамануджан и конфликтите и предразсъдъците, които е трябвало да оцелее, за да развие съкровището на трансценденталното знание, което е оставил зад себе си за бъдещите поколения. 
Индийско чудо по математика Сриниваса Рамануджан(Снимка: Wikimedia Commons)
И все пак, филмът е разочароващ в много отношения, подценявайки и пропускайки някои от най-интересните и емоционални аспекти от живота и времето на Рамануджан.
Например, филмът се опитва да привлече сърцата ни чрез замисленото изображение на Янаки, съпругата на Рамануджан, която математикът остави малко след брака си, когато отплава за Кеймбридж, Англия, за да преследва амбициите си да публикува своите теореми. Филмът показва младата съпруга, самотна и любима, копнееща за привързаността на съпруга си или поне за няколко редовни писма от него през годините му в Англия. Страданието на реалния живот на Янаки беше далеч по-лошо и можеше да бъде вплетено във филма, за да влее повече емоции във филма, нещо, което математиците, доминиращи във филма, разбираемо липсват. В реалния живот Янаки беше дете, само на десет години, когато се омъжи за Рамануджан. Детските бракове са били част от приетите обичаи от този период в селските райони на Индия и продължават да бъдат на няколко места дори и днес. Филмът обаче показва, че съпругата на Рамануджан е много по-възрастна, отричайки и лишавайки публиката от реалното и по-задълбочено разбиране на меланхолията на съпругата от пътуването на съпруга си, търсещо слава и признание в чужбина.
Във всеки случай Джанаки е отклонение. Филмът не оказва пълна справедливост дори за собствения период на Рамануджан преди Кеймбридж. Изобразяването на филма за по-младите години на Рамануджан е изпълнено със стереотипни сцени на селските райони на Индия, включващи каруци и колиби. Дори Уикипедия успява да ни даде по-жива и интересна версия на по-младите дни на Рамануджан, отколкото представя този филм. Много интересни и достойни за филм анекдоти оформиха младия Рамануджан. Той се вдъхнови от математическа книга, заимствана от приятел, той завърши училищни тестове за половината от определеното време, баща му не присъства на сватбената му церемония (нещо много необичайно в контекста на онези времена), той направи критична операция, направена безплатно от приятелски настроен лекар и той отиде от врата до врата в търсене на канцеларска работа. Много от тези анекдоти щяха да осигурят драматично надграждане на историята на кембриджските години на Рамануджан. Вместо това ранните сцени на филма правят разединена презентация с майката и съпругата на Рамануджан, изнасящи отпуснати реплики на английски език (тези сцени биха били много по-добре представени с английски подзаглавия и герои, говорещи на народен тамил).
Филмът прави само мимолетни препратки към антитетичните системи от вярвания на Рамануджан и неговия ментор, професор Харди. Конфликтите между движения от интуицията гений, който е бил благочестив индус, и обсебеният от доказателства професор, който е бил атеист, остават неизследвани и недостатъчно експлоатирани във филма. Дев Пател, играейки Рамануджан, се бори да изглежда дълбоко и вдъхновено. Но Джереми Айрънс, като професор Харди, успява да опакова правилната комбинация от страст и прецизност, запазвайки твърда горна устна до финалните сцени на филма, когато той се претопява в най-човешките си инстинкти, доставяйки мощна и трогателна смес от възхищение и обич за неговото протеже.
Рамануджан заслужава много повече почит и признание, отколкото този филм вероятно ще му даде. И все пак, този филм е честна почит и заслужава сърдечни аплодисменти.В крайна сметка, както знаят математиците, половината от безкрайността все още е безкрайност.
Джон Лакшми е писател на свободна практика, базиран в Гринуич, Кънектикът.
