Първият трилър за новия сезон е бомба, наречена Състояние като сън и е горе-долу толкова вълнуващо, колкото прекъсването на електрозахранването в Антарктида. Един от изхвърлянията през януари, които не успяха да направят съкращенията в изданията в края на 2018 г., е добър пример за това защо януари винаги е мрачен, в повече от един начин.
Абонирайте се за Braganca’s Entertainment Newsletter
В сюжет, който няма никакъв смисъл, измина една година, откакто белгийска филмова звезда на име Стефан Делво (Мичил Хюсман) се самоуби, но накрая отчуждената му американска съпруга Катрин (в ролята на дъщерята на Сам Уотърстън, наричана също Катрин) напуска работата си като фотограф от Ню Йорк и лети до Брюксел, за да продаде своето таванско помещение. Когато стига там, тя открива, че свекърва й почиства мястото и планира да го продаде за собствена печалба. Още по-лошо е, че собствената майка на Катрин (Мери Кей Плейс) вече е там без причина, възстановява се от инсулт, който ще изисква мозъчна операция.
ДЪРЖАВА КАТО СЪН |
Така Катрин се мотае в Белгия, докато майка й е в болница, опитвайки се да разгадае тайната на случилото се със съпруга й. Може би не беше самоубийство. Сред оставения от него детрит се появяват скрити снимки, щракнати от папараците, на него и на неидентифицирана блондинка, а парите в съвместната банкова сметка на двойката изчезват преди смъртта му.
Докато тя търси самоличността на мистериозната жена, Катрин посещава стриптийз клуб, собственост на най-добрия приятел на Стефан (премерен Люк Еванс). Тя изсумва малко кокаин, само за да открие, че това е хероин. Тя се скита по улиците, кара се до дома със съсед в хотела си, американец на име Едуард (пропилян Майкъл Шанън). Те спят заедно, но нищо не оказва същото въздействие (или безмозъчна веселба) като непознатия, когото тя прибира в бар, който получава секс тръпка от шампоане на косата си в балон с вана. Филмът се движи безцелно без каквато и да е посока, която се вижда с просто око, което може да обясни защо всички актьори се скитат от сцена на сцена със стъклени очи, като зомбита.
Диалогът е безсмислен, героите нямат определение и режисьорът няма представа как да разкаже история последователно. (Режисурата и сценарият са на някой на име Мередит Данлак.) Искате ли да правите секс с мен? Тя пита. Това теоретичен въпрос ли е? - отговаря той. Тя се влачи и продължава така, с темпото на капещия кран. Прескачайки във времеви рамки, вече изкривеният сюжет се затъва във ретроспекции, които само добавят към общото объркване.
И така, какво означава всичко това? Жената на снимките се оказва негов терапевт. Оказва се, че парите се съхраняват в шкафчето му във фитнеса. И така, защо Стефан умря? Някой убил ли го е, или той се е самоубил? В Състояние като сън никой не казва. В крайна сметка заглавието не се отнася за нищо повече от коматозното състояние, в което ще бъдете, ако седнете през цялото нещо с широко отворени очи.